ЕВРЕЙСКИТЕ АРХИТЕКТУРНИТЕ ПАМЕТНИЦИ – МЕЖДУ ИЗПОЛЗВАНЕТО И РАЗРУХАТА

Културното наследство създава у хората съзнанието за тяхната обща история и общо бъдеще… Мауруцио Карта

Трудностите, които преодолява обществото в периода на преход, в условията на преструктуриране на икономиката, изправят пред предизвикателство запазването на културната идентичност на градовете, на отделни техни части и, в тази връзка, дори на личностната културна идентичност на гражданите. Проблемите в съвременното урбанистично развитие, които засягат състоянието на архитектурните паметници, в това число и архитектурните паметници – знаци на културната идентичност на българските евреи – еврейските квартали, синагогите, гробищата, училищата и читалищата са многобройни. По-важните могат да бъдат резюмирани по следния начин: – загубване на оригиналната функция В България има само две действащи синагоги – в София и в Пловдив – деградиране на строителната, архитектурната и градоустройствена структура и компрометиране на болшинството от паметниците като ценностна историческа субстанция, поради саморазрушаване, компромисно опазване с безвъзвратно нарушаване на архитектурно-пространственото решение или функционално-пространствената структура и околно пространство. Макар и със статут на паметници на културата – дванадесет синагоги са включени в националния регистър на защитените от държавата архитектурни паметници на културата, през последните десетилетия много от тези историческите обекти не са реконструирани, а поради бедствия, безстопанственост и безхаберие се саморазрушават. След възстановяването на собствеността, болшинството от тези сгради вече принадлежат на еврейските общности, но тяхната малобройност и липсата на средства не може да спре този процес. Един анализ на териториите, с преобладаващо еврейско население до средата на века в Бургас и Русе, например, показва, че изключително ценни жилищни сгради, с висока архитектурна и градоустройствена стойност са запазени, но са в недобро техническо състояние. – неизяснена ролята на тези паметници за културната идентичност на населените места като свидетелство за богатството на градската материална и духовна структура; Четири синагоги са разрушени през 70-те години, поради реализирането на градоустройствени планове в историческите центрове на Кюстендил, Хасково, Карнобат и Добрич . Синагогата в Шумен вече е изравнена със земята. – липса на градоустройствени инициативи, които да решават пространствената урбанистична среда на тези обекти; Петнадесет са все още запазените синагоги в България – в Пазарджик, Русе, Варна, София, Самоков, Бургас, Видин, Пловдив, Ямбол, Плевен, Гоце Делчев и Силистра. Те са строени около средата и втората половина на 19 в., както и в началото на 20 в. Синагогата във Видин, двете синагоги във Варна синагогата в Самоков – със статут на национален паметник на културата се рушат. Синагогата в Бургас е преустроена в художествена галерия, а пространството на залата е унищожено безвъзвратно, поради обособяването на втори етаж. Една от най-ранните запазени синагоги на територията на страната – синагогата, строена около средата на 19 в. в Русе е превърната в храм на Божията църква, а в дворното пространство на двете реставрирани от държавата пазарджишки синагоги и в интериора на малката синагога твърде радикално са вместени функции (използва се като кафене), които, най-малкото е спорно, до каква степен компрометират тези пространства. Изграждането на една стратегия за опазването на богатото архитектурното наследство на евреите в България, е толкова по-наложително, поради опасността да губим непрекъснато немногобройните следи от тази култура, както и на културната идентичност на градовете, които исторически са се формирали като съкровищници на разноликите и взаимно допълващи се култури на разноликото си и по етнически състав население.