Пространственият архетип – централно куполно пространство се интерпретира в решението на една от най-големите в Европа сефарадски синагоги – Централната синагога в София. Осветена през 1909 г., тя е проектирана пет години по-рано – 1904 г. от австрийския възпитаник архитект Фридрих Грюнангер. Планът е подобен на виенската синагога Zirkusgasse на Hugo von Wiedenfeld – осмостен, вписан в квадрат в план, покрит с купол, със засводени ниши в четирите ъгъла. Софийската синагога е отворена от всички страни за погледа и представлява съществен акцент в градоустройствената структура на столицата. Архитектурата на софийската синагога е еклектична, вписва се в европейския историцизъм като едно съчетание между необарок, виенски сецесион, византийска, ислямска/мавританска стилистика, интерпретирани чрез национално-романтичната философия, характерна за изкуството и архитектурата от началото на 20 в., когато в цяла Европа се създават форми, емблематични за националните архитектури, ‘олицетворявайки едновременно стремежа към обновление и романтичните пориви за национална идентификация’. За българската архитектура са характерни препратките към провинциалната византийската традиция, към чийто културен кръг е принадлежала в определен период от развитиаето си. Паметник на култураа от национално значение. Реставрирана по проект на арх. Васил Китов.