sofia

Пространственият архетип – централно куполно пространство се интерпретира в решението на една от най-големите в Европа сефарадски синагоги – Централната синагога в София. Осветена през 1909 г., тя е проектирана пет години по-рано – 1904 г. от австрийския възпитаник архитект Фридрих Грюнангер. Планът е подобен на виенската синагога Zirkusgasse на Hugo von Wiedenfeld – осмостен, вписан в квадрат в план, покрит с купол, със засводени ниши в четирите ъгъла. Софийската синагога е отворена от всички страни за погледа и представлява съществен акцент в градоустройствената структура на столицата. Архитектурата на софийската синагога е еклектична, вписва се в европейския историцизъм като едно съчетание между необарок, виенски сецесион, византийска, ислямска/мавританска стилистика, интерпретирани чрез национално-романтичната философия, характерна за изкуството и архитектурата от началото на 20 в., когато в цяла Европа се създават форми, емблематични за националните архитектури, ‘олицетворявайки едновременно стремежа към обновление и романтичните пориви за национална идентификация’. За българската архитектура са характерни препратките към провинциалната византийската традиция, към чийто културен кръг е принадлежала в определен период от развитиаето си. Паметник на култураа от национално значение. Реставрирана по проект на арх. Васил Китов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *